Мелник и македонските водопади - Смоларски и Колешински

Кой не знае най-малкия град в България!? Мелник, разбира се, с неговото омайно вино, съхранявано в дъбовите бъчви в дълбоките, вкопани в скалите, винарски изби. Както и прословутите Мелнишки пирамиди,чиято гледка спира дъха.

Пристигнахме в градчето на свечеряване и решихме да се разходим из основните му две улици покрай реката като за начало. Навсякъде къщи и кръчми в битов стил, които те предразполагат да седнеш и да отпуснеш душата си да витае в едно друго време. 

Котките тук са неизменна компания на всеки турист, решил да поседне, да хапне и да отпие глътка истинско вино. Първата изба, която видяхме беше тази.

Източиха ни малко от бъчвата да опитаме и просто нямаше как да не си купим за вкъщи, след този вълшебен аромат. След това вечеряхме в нашето хотелче и си легнахме с усмивки очаквайки утрото. За другия ден планувахме разходка до македонските водопади – Смоларски и Колешински. На ГКПП Златарево - Ново Село, който е на 20 км от Петрич, проверките са доста подробни, бавно и внимателно проверяват документи, гледат в багажника, правят и по-щателни проверки на когото решат. Настроихме навигацията за с. Смолари, след което, на 20 минути пеша, е първият Смоларски – най-високия в пл. Беласица и в Македония. Направи ми впечатление колко оживени са селата там, с поддържани, големи, красиви къщи. Екопътеката до него започва от много приятен ресторант "Атлантис", (който беше затворен в момента), следват стълби и след това приятна пътека през гората, опасана с парапети и места за отдих.

Ето го и самият водопад. 

Поседяхме да му се полюбуваме и се отправихме към следващия, който е след с. Колешино, на 9 км от с. Смолари. До него се стига още по-бързо и лесно.

По препоръка седнахме да обядваме на ресторанта в комплекс „Лебедово езеро“, малко преди Смолари. Много красиво, много вкусно и евтино!

Не се бавихме много, защото имахме среща на Рупите, където посетихме храма „Света Петка Българска“, изписан от художника Светлин Русев, къщата, в която е посрещала хората баба Ванга и поседяхме в парка да поиграят децата.

Вечерта от хотела ни водиха в тяхната изба на дегустация на бяло и червено вино, поднесени с локум, сирене и луканка. За другия ден оставихме Кордопуловата къща, една от най-монолитните на Балканите.

След това се разходихме до манастира "Света Параскева-Петка", в който имаше литургия за празника на покровителката на брака и плодовитостта.

И за десерт си оставихме извънземната гледка на част от Мелнишките пирамиди. Изкачихме се по 300 стъпала, които започват от Литовата къща и сякаш стъпихме на друга планета.