Почивка в Ситония, Халкидики

Гърция, сиртаки, таверни, бяло и синьо, узо, мусака, кристално синьо море… Първите асоциации, които изникват за нашата симпатична южна съседка.

Първото излизане в чужбина на малката ни дъщеричка. Емоцията е голяма: „Мамо, може ли да си разгледам паспортааа, може ли, моля те!“. Обясняваме, че е важен документ и по-добре да стои в нас, защото ако го изгубим или повредим няма да можем да влезем или излезем от Гърция.

Мъжът ми се е подготвил за дългото пътуване психически, заредил е колата. Ще шофира от София до втория ръкав на п-в Халкидики  - Ситония ( Разтояние - 400 км) . Резервирали сме чрез booking.com студио за 3 вечери във Вурвуру, селище от източната страна в началото на ръкава. Срещу него се вижда трети ръкав на Халкидики – Атон, а в необикновено синьото море между двата ръкава са се разположили остров Диапорос и още няколко други малки островчета, които красят пейзажа още повече.

Пътуването беше приятно, като изключим липсата на отбивки с паркинги  и бензиностанции до Солун, както и задръстването в околовръстното му шосе, на което попаднахме. То ни отне 1 час и с толкова увеличи и дискомфорта ни с дъщеря ми, породен от нуждата от тоалетна. Самите пътища и магистрали също не бяха съвсем хубави (част от тях в ремонт), но като се има предвид, че са стари, а тази година страната беше изправена пред сериозна криза, разбираемо е. Надяваме се бързо да съумеят да ги ремонтират! Другото неудобство специално за нас, беше, че не се срещат газостанции често, но хубавото е, че все пак се намират, макар и да са малко.

Пристигнахме във Вурвуру в 17 часа следобед, настаниха ни в студиото, което не беше нищо особено, но сравнително чисто, като изключим банята (Pefka studios & apartments). Това за нас не е особен проблем, понякога решаваме да направим някакъв компромис, за сметка на други преживявания.  В хотелчето бяха настанени основно българи, а в ляво от нас и едни румънци, които имат дъщеричка на възрастта на нашата. Двете си играха добре, въпреки, че имаха някои затруднения с комуникацията.

Решаваме да видим близкия плаж, който е на 10-ина метра от нас. Не ни хареса. Ивицата е прекалено тясна и е пълно с лодки. Все пак се потопихме в морето, няма как да пропуснем възможност.

                          

Вечерта беше приятна на приземната веранда, а децата се забавляваха на полянката с люлки и играчки. Имаше някой и друг комар, но ние бяхме въоръжени с всякакви медикаменти преди и след ухапване, както и електрическа машинка за през нощта.

На другия ден закусихме, облякохме банските, качихме се на колата и тръгнахме да изследваме полуострова. Решихме да отидем почти до носа. По пътя минахме през Сарти – красиво курортно градче с хубав голям плаж. Непосредствено преди Сарти има газостанция, на която заредихме. Не спряхме да плажуваме там, защото целта ни беше друга. По препоръка търсехме три поредни, близки едно до друго малки плажчета след Сикия, на едното от които имало таверна с името 5 steps in the sand (https://www.facebook.com/5stepsinthesand). Готвели страхотно.  Намерихме мястото, но не от първия път. За заведението има табели, но незнайно как сме пропуснали най-важната, която отклонява пътя към 3-те плажчета и се наложи да направим същата обиколка отново. Този път вече фиксирахме рекламата и тръгнахме по правилния път, който е нагоре по хълмчето. Минахме първото плажче, след това второто, на което всъщност е таверната и се позиционирахме на третото, за което знаехме, че е много подходящо за деца, защото е плитко морето. Освен това, водата беше страхотна, чиста и прозрачна, пясъкът жълт (скоро не бях попадала на такъв цвят на пясък по нашето черноморие) и не много едър, нито много ситен, аз го оприличих на грис. За мен - перфектен. Ето и гледката от него:

Поиграхме във водата и на пясъка и стана време за обяд. Върнахме се на предното плажче, където се намира 5 steps in the sand. За първи път ядох октопод. Не ми хареса, но причината не беше, че не е сготвен перфектно, напротив, просто аз не си падам по морски храни. Мусаката беше приказна, пастициото също беше добро. Очарована бях от десертите, които ни сервираха без да сме поръчали, но така и не разбрах имената им.

Заситени се отправихме към следващия плаж, за който знаехме, че трябва да посетим непременно – Портокаловия плаж. Оригиналното му име на гръцки е Кавуротрипес (в превод: рачешки дупки). Тръгнахме обратно към Вурвуру, а той се намира между Сарти и къмпинг Араменистис. Има  табели, на които пише Portokali.

Така наречения Портоклов плаж, който дъщеря ни си повтаряше радостно и в очакване през целия път е наистина много красив. Екзотичен и пленяващ с белите заоблени скали и  плискащата се в тях кристално-синя вода. Има и част с пясък, но хората си опъват хавлиите и по скалите, които позволяват това, защото са плоски. Има и приятно озвучаване от заведението, което те кара да се почувстваш наистина на някакво дневно тропическо парти. Не ми хареса, че е много пренаселен, но няма как да не е така. Оказва се, че нямаме хубави снимки, от които да се добие добра представа, но ето все пак две:

На Портокаловия плаж поседяхме малко, защото искахме да отметнем и още един за деня. Във Вурвуру открихме някакъв, който първо сметнахме, че е така наречения „Скрития плаж“, но после се оказа, че е позициониран  южно, непосредвено до  известния плаж Кариди. Хареса ми на него, спокойно, без много плажуващи, водата отново чиста, пясъкът оприличих на кус-кус. 

Доволни от изминалия ден и доволно изморени се прибрахме да се къпем, вечеряме и почиваме. На следващия ден заредени с ентусиазъм се отправихме към нови изследвания на плажовете. Прочетохме за този на къмпинг Арменистис, че бил добър. Влязохме в къмпинга, където срещу паспорт ни позволиха да го видим и ако решим да оставаме, цената е по 3.50 евро на човек, за деца безплатно. Самият къмпинг ни направи приятно впечатление, уреден и подреден, поддържан. Плажът също изглежда на пръв поглед добре, със заведения, детски площадки, чист, но… На мен пясъкът не ми хареса. Един бял такъв, стори ми се наподобяващ  онзи от пясъчниците в междублоковите пространства у нас. Морето беше и дълбоко, поне в частта, в която ние влязохме, така че решихме да търсим друг. Жената на рецепцията беше учудена, че се отказваме и опита да ни разубеди с това, че в другия край било плитко, но не успя. 

Отправихме се към следващия къмпинг – Платенитси. Там плажът беше подобен, но с по-хубав пясък  и  не се плаща за първите 2 часа, а ние нямахме и намерение да оставаме повече. Гледката обаче беше върховна, величествения Атон забулен в облаци. Като приказка:

След като се наситихме на изгледа и морето тук отидохме да обядваме гироси на едно заведение в нашето селце, което още в началото ми направи впечатление от рекламите с интересното си име Garlik (Чесън).  Порциите бяха вкусни, озвучаването приятно – добрия стар чичо Боб Марли.

Следобедния си плаж направихме на известният във Вурвуру Karidi beach. Също с доза екзотика, красиви скали, чисто море, а пясъкът фин, като брашънце. Освен това, морето е много плитко, което го прави подходящо за малки деца. Много посещаван. Забележката е, че имаше нещо като водорасли във водата.

След като се освежихме привечер, въпреки умората тръгнахме към едно от градчетата в началото на полуострова - Никити. Разходихме се по крайбрежната алея, която е осеяна със заведения.

Доволни от преживяното и видяното, на следващия ден трябва да потегляме обратно към дома. Но винаги може още!  Искаме да се наситим на красоти до предела. Решихме  на тръгване да удължим пътуването си като обиколим целия ръкав Ситония. Спирахме и поглъщахме гледките с широко отворено очи:

Като цяло установихме, че частта, която гледа към Атон е по-живописна и по-дива, докато от другата страна е по-туристически ориентирано. Спряхме в най-голямото градче Неос Мармарас, където обядвахме и си купихме сувенирчета за спомен.

И така, нашето пътешествие приключи.  В София бяхме в 18 часа, а всичко остана в спомените ни като сън. Ще посетим отново приказните гръцки плажове със сигурност!