„Родопа и Хемус били брат и сестра и почнали взаимно да се
желаят, като Хемус я наричал Хера, а пък тя назовавала любимия си Зевс. Понеже
боговете се почувствали оскърбени и понесли тежко това, превърнали ги в
едноименните планини“
Расил от Мендес (I в. сл. Хр.) и Псевдо-Плутарх (III – IV в. сл. Хр.)
„Човекът е човек,
когато е на път“ е казал поетът Пеньо Пенев. Аз бих допълнила за себе си „ Най-щастлива се чувствам, когато съм на
път“. Щом вляза в колата и закопчея колана, забравям тревогите и ме обзема
приятна емоция.
Дългоочакваният момент настъпи. Днес тръгваме на пътешествие
из магнетичната Родопа планина. Настроението е приповдигнато, усмивките греят
на лицата ни. Дъщеричката ни задава хиляди въпроси, а ние и отговаряме с охота.
Шофьорът е мъжа ми и няма търпение да излезем от града и да се заредят пейзажи
покрай нас. Първата дестинация е с. Лещен. Резервирали сме стая в едноименния
Спа Хотел Лещен, в началото на селото, който ни посреща и подготвя за атмосферата с чудесния си битов
изглед.
От него пък пред погледа ни се разкрива тази красота:
Настанихме се в стаята и тръгнахме на обиколка из района с
колата. Стигнахме до близкото село Ковачевица и се разходихме из него. Знаехме,
че е също като Лещен с битовите къщи с каменни покриви и калдъръмени улички.
В хотела се върнахме на свечеряване и седнахме в ресторанта,
където ни приготвиха чудесна вечеря. Храната беше наистина вкусна!
На следващия ден тръгнахме пеш на разходка из самия
Лещен. Красиво селце с приятна атмосфера
и къщи с каменни покриви,
сгушено в зелените хълмове на Западни Родопи.
Както и една елфска къщурка изникнала от малка гъбка.
И магически залез, който те потапя в цветове и усещане за
мекота и нежност.
Времето прекарано тук беше възхитително, но ние сме все още
в началото на нашето пътешествие. На третия ден потеглихме към следващата ни
спирка – язовир Доспат. Преди това решихме да минем през вълшебството, наречено Омая. За да разгледаме
цялото селище платихме по 12 лева на човек, за детето безплатно. Да го обиколим
цялото, разположено на площ от 500 дка ни отне 2 часа. Всяка секунда прекарана
там остава в съзнанието ти, като че ли си бил в истинска приказка. Зелените
тревички, каменните стъпалца и пътечки, лъскавите скалички и горските къщички,
всяка с причудлива форма и отделена в собствено кътче сред дървета и полянки,
те оставят без дъх и жаден за още време прекарано в страната на приказните
създания.
Хубавичко се изморихме докато обиколим всички къщурки и
полянки, езерца и горски кътчета на Омая, но по-доволни не можехме и да бъдем.
Трябва да се види и почувства тази вълшебна атмосфера!
Щом пристигнахме на яз. Доспат, (комплекс Романтика), първо
седнахме на ресторанта да отморим на по биричка.
По-късно се разходихме и до язовир Беглика и Широка поляна.
Там на поляните пускахме хвърчило.
През нощта имаше буря и гледката, която се разкри пред нас
беше сюрреална и малко страховита. Язовир Доспат бушуваше и поглъщаше капките
дъжд с оловно сивите си води, като ги завихряше и образуваше водовъртеж. Имаше
и странно сияние във водата, което така и не разбрахме от какво се получава. За
съжаление снимките не излязоха, но гледката ми се е запечатала в паметта ярко.
Язовирът на другата сутрин след бурята.
Ето, че идва ред и на следващата дестинация – хотел Мурсал,
Ягодина. Извън селото и с изглед към него, местоположението му е много добро.
Настанихме се и тръгнахме към Ягодинската пещера. Наистина
внушителна и мнооого дълга. Дъщеря ни издържа геройски, без да ѝ стане
безинтересно , но малко преди края ѝ се спъна и падна на глинестия под.
Разплака се и се наложи да избързаме напред, за да излезем навън и да успокоим
глиненото човече.
За следващия ден имахме включена разходка с джип до площадката
Орлово око под връх св. Илия.
Преживяването беше уникално. Силното клатушкане нагоре по
каменливите пътечки, заради което трябва да си се вкопчил здраво, за да не се
търкулнеш в началото е малко страшно, после става забавно.
Гледка по пътя.
И самата площадка.
Няма начин да не се поразтреперят краката докато стигнеш до
края на терасата, а от там ще видиш величествени гледки и ще се почувстваш като
мравчица.
Вечерта в ресторанта ни пя народна певица под съпровода на
гайда. Пренесохме се в стари български времена.
Разходихме се в околностите на хотел Мурсал.
Както и до село Буйново. Жалко, че нямам снимки, но се
почувствах сякаш съм на края на света – безлюдно, времето спряло, пътя свършва там.
Събрахме много емоции и впечатления, но все още не ни се
прибираше в цивилизацията. Чувствахме, че сме едно цяло с природата. Нямахме
повече резервации за никъде, но решихме да направим една последна родопска
вечер. Мястото е Хайдушки поляни - Хотел
Родона.
Чухме интересни истории и въпреки, че имаше и такива за хора
гонени от мечки решихме на следващия ден да минем офроуд през горския път от
Хайдушки поляни до село Манастир (пътя е около 8-9 км)– най-високото село в
България. Пътуването беше една малка авантюра. Мечка не видяхме за щастие, но
видяхме сърничка, която пиеше вода от едно малко водопадче.
Направихме си едно фантастично пътешествие и се чувствахме
наистина като от друга планета щом се върнахме в града.
