мантинела

На границата между Източни и Западни Родопи са разположени каменните къщички на едно селце като зад ограда от зелени била и високи върхове, откъдето идва и името му – Загражден. То е нашият избраник за следващата ни екскурзия.

Щом пристигнахме, спряхме да попитаме къде се намира къщата за гости, в която щяхме да отседнем. Възрастни приветливи родопчани с ентусиазъм ни упътиха, а една баба, истински радостна, че ще гостуваме в родното ѝ селце, ни подкани: „Вие, отидете, настанете се, пък после елате да се видим хубаво!“ Толкова добронамерени и гостоприемни хора, като че се знаем отдавна. С усмивки на уста намерихме къща „Кулата“. Комплексчето беше чудесно, а и бяхме сами през цялото време, което още повече допринесе да се почувстваме като у дома си. Собственикът не беше в селото и ни настани друг човек, който ни показа всичко необходимо за престоя ни.

Още щом влязохме в дворчето ни посрещнаха няколко котета, които бяха верни другарчета на малката ни дъщеря през цялото време. Разгледахме всичко и се уверихме, че сме направили много добър избор.

Не искахме да губим време и тръгнахме на разходка. Запътихме се към гората по един стръмен наклон с намерението да повървим по Загражденската екопътека. Спускахме се към магнетизиращото зелено, все едно след малко щяхме да се гмурнем в него.

Спирахме се на всяко камъче и всяка тревичка и се чувствахме част от природата. Впечатлих се от едно внушително паяково убежище.

Минахме по едно от многото римски мостчета и продължихме напред, но незнайно как сме сгрешили посоката. Както си вървяхме, съзерцавайки красивите пейзажи, се дочу продължителен вик. В началото не различавахме думите, но мистериозният глас беше много настоятелен, така че след като се убедихме, че е отправен към нас, се вслушахме по-внимателно. „Хеееейййййййй! Хеееееей! Сбъркали сте пътяаааааааааа!“ се чуваше от далечината, а ехото повтаряше: „ътяаааааа“. Планинският глас, неотменно следван от своето ехо, продължи да ни дава напътствия. Послушахме го и с малко трудности прескочихме плета, който ограждаше пътя, по който вървяхме, тъй като трябвало да минем напряко за водопадите. Вървяхме надолу по широка наклонена поляна и следвахме гласа. Все още не виждахме човек, но започнахме да виждаме дървен мост, който минава между две скали и се успокоихме, че сме на прав път.

Водопадчетата бяха малки, но самото място беше наистина красиво със скалите опасани от дървен парапет и малките водни басейнчета долу.

След като обходихме мястото, решихме да потърсим тайнственият ни пътеводител. Ето, че го видяхме най-накрая

Наблизо имаше беседка и заедно поседнахме да си поприказваме с него. Той се оказа изключително словоохотлив и пълен с истории. Повече от час ни разказва най-различни събития и истински случки, преплетени със слухове и легенди. Аз, като почитател на мистериите, най-много се впечатлих от историята за Рим Папа, когото много местни жители били виждали да обикаля на бял кон, обвит в мъгли, из местността Каракулас. След сладките приказки, решихме да се прибираме към селото. Екопътеката продължавала нататък, но преценихме, че дъщеря ни няма да има търпението да стигнем до края ѝ.

Гледките на пасящи животинки винаги ме успокояват и усмихват.

Все още имахме време до свечеряване, така че тръгнахме на обиколка с колата, като се надявахме да намерим нещо интересно за разглеждане. Не се увенчахме с кой знае какъв успех – ходихме до съседното село и питахме за място, от което се открива хубава гледка, но така и не попаднахме на такова. Разходихме се из една горичка и се прибрахме.

Очакваха ни стопаните – пухкавите котета.

За следващия ден си бяхме набелязали чудодейната Света гора. Никога не бях ходила там и си представях мястото по доста различен начин. Всъщност очаквах гора, просто гора, а то се оказа манастирски комплекс. От църквата „Покров на Пресвета Богородица”, каменна алея със стъпала, от двете страни на която са издигнати параклисчета в памет на 12-те апостола, ни отвежда до 99 килограмовия метален кръст, дарение от Борис III, за който вярват, че има чудотворната сила да лекува неизлечимо болните. Според преданията, на върха е било заровено късче от Кръста Господен, което е причина за силната притегателна мощ, която притежава той.