Едно от многото привлекателни планински места в нашата
родина, които сме си набелязали да посетим е Врачанския балкан,
обявен за природен парк от Комитета по
опазване на околната среда. Потърсихме в интернет информация, за да
се запознаем как са разположени местностите и забележителностите там и си
направихме план как да обиколим възможно най-много от тях по време на престоя
ни. Резервирахме стая за две вечери в почивна база „Горски дом“ и ето, че
настъпи моментът да потеглим към Западна Стара планина.
Първото нещо, което ни
прикова вниманието и предизвика възхитата
ни беше проломът на река Лева – Вратцата. Стръмните, непоклатими скали се
извисяват нагоре, наслаждавайки се на гъдела, който алпинистите, търсещи
адреналина предизвикват, катерейки се по
отвесните стени на ждрелото. Впечатляваща беше гледката как като малки мравки
са накацали и пъплят бавно към върха. Сигурна съм, че преживяването е
неповторимо, а емоцията им е до предела. Ентусиазмът си личи и по разпънатите
долу палатки, в които катерачите нощуват. Седнахме близо да хапнем и да
погледаме, както и да направим малко снимки.
Продължихме пътя си до село Згориград и се заизкачвахме
нагоре към почивните бази. Някога е имало функциониращ лифт, но сега седалките
висят изоставени, замръзнали за времето, навяващи леко страховито чувство,
появявайки се отново и отново след всеки завой.
Красива гледка:
Пристигнахме в „Горски дом“, чиито стаички се оказаха доста
микро, в късния следобед. Попитахме за
„Горска пътека на приказките“, която бяхме запланували и чакахме с интерес,
особено малката ни придружителка. Началото ѝ е съвсем близо до почивната база и
дървена табела приканва да се шмугнеш в гората през портата и да потеглиш по
вълшебната пътечка.
Впуснахме се в приключението с бодра стъпка. Спирахме на
всяка табела да прочетем на глас приказните истории и да се потопим в магията.
Следвахме стрелките и се наслаждавахме на усещането, че сме
в света на феите, елфите, горските
същества и всички приказни герои.
Навлязохме навътре в гората и изведнъж в далечината, сгушена
сред дърветата се появи загадъчна дървена къщурка. Кой ли живее в нея?
Пристъпвахме предпазливо и когато наближихме разбрахме, че
това е къщурката на Баба Яга, но за наш късмет в този момент злата вещица не
беше у дома си. Разгледахме убежището ѝ набързо и продължихме интересната си разходка.
Горската пътека на приказките ни отведе до едно магическо
място, от което се разкриваше възхитителна гледка.
Запечатахме гледката в една великанска дървена рамка,
поставена там, за да си направиш собствена картина.
Малко след това пътеката излиза на шосето и продължението ѝ
следва от другата му страна. Там обаче слънцето не нагрява достатъчно и беше
прекалено кално, затова я оставихме за следващия ден, когато ще бъде по-сухо.
Денят вече е дълъг, така че имахме още малко време до
вечеря, което решихме да използваме и да отидем до хижа "Пършевица" на по чай. По
пътя срещнахме стадо коне, които вместо да се отдръпнат с охота ми позираха да
ги снимам.
Хижата беше затворена в този момент. До нея се намира
заводът, където се произвеждат продуктите „Пършевица“. Някак си не ми пасваше да бъде позициониран
точно там, при тази фантастична природа.
Зеленото те поглъща и те кара да забравиш. Само дишаш с
пълни гърди, попиваш жадно с очи и се вслушваш в шепота на планината. Тези
просторни поляни и покрити с мека трева върхове карат сърцето ти да трепти, да
се рее в безкрая им и да се чувства свободно, безгрижно и щастливо.
А панорамната гледка от горе ме оставя без думи. Вижте сами:
На следващия ден се отправихме към пещерата Леденика. Изненадахме се приятно, че е изграден
развлекателен парк, истинска туристическа атракция. На входа му е разположен
информационният център, който представлява атрактивна сграда във формата на
прилеп. За радост на малчуганите пред пещерата ни посреща триизмерен цветен
макет на бръмбарче, което е един от най-забележителните обитатели на пещерата.
Нарича се светломразец и според учените съществува от ерата на динозаврите.
Събрахме се група и екскурзоводът ни подкани да се впуснем в
приключението, което предлага невероятно красивата пещера Леденика. Това е
входът:
И веднага след него се озоваваме в Преддверието – най
студената зала в пещерата, където температурата пада до минус 20 градуса.
Пещерата е с дължина 320 метра и има общо 10 зали, които разкриват невероятно
разнообразие от морфоложки форми и образувания. В една от тях с неповторима
акустика– Концертната зала, се провеждат симфонични концерти от 1968 година
насам. В приказните пещерни помещения се провежда и шоу „Звук и светлина“,
както и „Воден спектакъл“, които, вярвам, са изключителна наслада за сетивата,
но ние нямахме щастието да присъстваме на тези атракции. Снимките не станаха
хубави, но подбирам най-сполучливите от тях.
Пещерата има две нива, едното е по-лесно проходимо, а
другото става по-трудно достъпно с много стълби и тесни проходи. Такъв е
Плъзнята, през който могат да преминат само хората с чисти сърца.
Екскурзоводът предупреди, че втората част от пещерата е стръмна и тясна и
ако някой смята, че ще му е трудно да се върне обратно. Няколко възрастни човека
и мъжът ми с дъщеря ми излязоха и наистина вероятно нямаше да могат да се
справят. Аз отидох сама до края на обиколката. Следващия път ще отидем когато
има концерт вътре. Такова изживяване не е за изпускане!
След като излязох тръгнахме да разгледаме Алеята на
приказките, а детето се снима с всички статуи на герои. Ето някои от тях:
До нея се намира и пъстроцветния амфитеатър, на който в
момента нямаше представление, но моята малка артистка с удоволствие потанцува.
Имахме намерение да се разходим по единия от туристическите
маршрути, но беше прекалено кално навътре в гората и се отказахме.
Вместо това влязохме в специалното 5 Д кино и преживяхме
страхотна емоция с филмчетата, които ни пуснаха. Летяхме, карахме скоростни
влакчета, водни ски, правихме големи скокове, а пред пътя ни се изпречваха
всякакви препятствия и същества. Освен визуалните ефекти имаше и реални
вибрации, накланяния на седалките, струя от въздух към лицето, изненадващо
докосване на краката и др. След това се забавлявахме малко и при
спортно-развлекателния модул „Мама, татко и ние“.
Денят все още беше пред нас, така че не му мислихме много, а
тръгнахме към водопада “Боров
камък”. С кола се стига
до една беседка и от там нататък се върви по течението на реката.
Към края става доста стръмно и трудно проходимо и се излиза
от горната страна на водопада. От снимките не може да се добие представа, но
дори и на живо не се вижда кой знае какво. Заставаш на това мостче и гледаш
надолу.
Общо взето се вижда това:
Водата се спуска надолу, но не може да се види колко точно.
Щеше ми се да видя как изглежда от долу, но преценихме, че
няма да имаме време да слезем и да се върнем, затова предпочетохме да направим
втората част на Горската пътека на приказките.
Щом завършихме приказната си разходка, слънцето все още ни
се усмихваше многозначително и ни подканяше да се разходим още малко из
невероятната природа на Балкана. Без да мислим много се запътихме отново към Бегличка
могила, чиято зелена магия ни остави без дъх.
Щом изкачихме върха, разкрилата се гледка беше повече от
величествена.
На връщане към базата видяхме и сърничка, която препускаше
волно по зелените поляни. Опитах се да я заснема, но доста неуспешно. Ако имате
малко въображение, може да я различите в ляво на средното дръвче.
Малко след това, отново срещнахме стадо коне.
Докато обикаляхме с колата околностите току ни лъхваше
аромат на див чесън. Поредният път, в който го уловихме, спряхме да се огледаме
и веднага открихме цяло находище. Набрахме си за една хубава салата с домати и
козе сирене.
Целта ни за следващия ден беше връх Околчица. Патриотичното
чувство те следва неотклонно, щом стъпиш по земите, по които са се сражавали и
давали живота си за родината ботевите
четници.
35-метровия мемориал с опълченски кръст, увековечаващ
подвига на Христо Ботев и неговата чета.
В близост се намира хижа "Околчица", която за огромно
съжаление е в окаяно състояние, а мястото е страхотно, аз бих отседнала там,
ако все още функционираше.
Пред нея има рампи за парапланеризъм. При гледката от тях ме
обзема желание наистина да полетя.
Лобното място на Ботев не успяхме да посетим, но на връщане
минахме през други интересни забележителности. Спряхме на едно цветно място за
отдих да се подкрепим.
От там минава и част от пътя на ботевата чета, а на самото
място са загинали две овчарчета, които са били част от нея.
Тръгнахме към Черепишкия манастир, а по пътя случайно
попаднахме на мястото, където баба Илийца е преминала Искъра – Ритлите.
Скалите са много красиви и впечатляващи, когато ги погледнеш
централно, все едно нарочно подредени успоредни плочи изпъкнали напред.
Спряхме да разгледаме и други интересни скали с
няколко отвора.
Табелите оказваха, че някои от тях са на т. нар.
Серапионовата и Новата пещери.
Пътешествието ни завърши в Черепишкия манастр. Разгледахме,
запалихме свещички и се прибрахме презаредени у дома.
А вкъщи си направихме вкусна чорбичка от копривата, която
набрахме около Леденика.
