Трещеник

Винаги, когато времето позволява не се замисляме, а събираме  багажа по най-бързия начин (това вече ни е отработена система), мятаме се на колата и газ към родните планини. Преди броени дни откриха новата отсечка на магистрала „Струма“ до Благоевград. Доволни сме от факта, че се отдава възможност да я пробваме толкова бързо. Канени сме на детски рожден ден във Велинград, но за да не пътуваме толкова километри само за една нощ, решаваме предната вечер да нощуваме някъде другаде в околността. По принцип обичаме да ходим в Юндола (едно от малкото места, на които се завръщаме отново и отново), но тъй като там бяхме едва преди две седмици, иска ни се да отседнем на друго непосещавано досега от нас място. Мъжът ми предлага хижа „Трещеник“. Имало и нов хотел „Трещеник“ в близост до хижата. Другият вариант, който имаме предвид е в с. Добърско в „Къщата на Васил“. Не резервираме предварително, защото са предизборни дни и предполагаме, че ще има повече свободни места от обикновено. Денят е чудесен, а пътуването по новата магистрала приятно. Стигнахме бързо до Разлог, след което до Добърско. Редуваха се впечатляващи есенни пейзажи по време на пътуването, а самото селце изглежда китно и приветливо. „Къщата на Васил“ също ни грабва окото още от далече. За нещастие, обаче, се оказа, че  собствениците били заети с организационни дела, свързани с предстоящите на следващия ден местни избори и ни препоръчват хотел–механа „Добърско“. Там,  пък, имало банкет, съответно нямало свободни места и леко разочаровани потегляме към следващата точка, която сме предвидили като вариант за нощуване – „Трещеник“ – хижата или хотелът. Изкачваме се все по-нагоре в Рила планина и гледката става все по-неземна. Първоначалното разочарование като, че ли се изпарява и си мислим, че всяко зло е за добро, стига да успеем да се подслоним там горе на 1800 метра височина. Стигаме до мястото. Природата е страхотна, но е дива, постройките, повечето нови, са необитаеми. Нефункциониращ се оказа и хотелът „Трещеник“, но за сметка на това залепена за старата хижа, обновена, дори незавършена изцяло още ни очаква новата хижа „Трещеник“ със съвсем прилични условия. Щастливи се настаняваме в стая със спалня и отделно легло за детето и тръгваме на разходка. Пускахме лодки, изработени от листа и клечки в малко поточе.

Разхождахме се.

И стигнахме до семеен хотел „Сали“ , където имат рибарник и предлагат прясна риба. Посрещна ни куче, което лаеше много настървено, но въпреки това  детето ни разясняваше със сериозен тон, че нищо, че лае, то е добро. 

Тъй като ние бяхме обядвали вече леща в хижата, там пихме само чай, а малката поигра с нейно връстниче.

На връщане минахме напряко през голяма поляна.

За вечеря хижарката ни предложи да ни сготви ориз с кайма и цвеклови листа. Харесвана гозба била. Ние не бяхме опитвали такава, но наистина се оказа вкусна. Поднесе ни я с кисело домашно млекце. Намериха се и вино, и туршийка  от запасите на стопанката и прекарахме една уютна вечер със скромна компания в помещението за хранене в старата хижа (понеже ресторанта в новата още не е готов), където пукотът на горящите в печката дърва ни създаваше допълнителна задушевност.

На следващия ден преди да се отправим към Велинград се качихме нагоре по пътя за хижа Грънчар да се полюбуваме още малко на гледките.