Медвен и Синият вир

Последни дни от циганското лято, последни слънчеви лъчи. Последен шанс да се полюбуваме на златната есен в гората при хубаво и топло време. Този път дестинацията е Медвен. Слушали сме за Синият вир – красив водопад и еко селище със същото име, което е извън селото и от него се тръгва през гората за самия вир. Комплексчето изглежда приятно и уютно с къщички от дърво и камък. Постарали са се да възпроизведат битов стил.

Има и открит басейн, който тъкмо почистваха от нападалите листа и покриваха, защото сезонът приключва.

Приятна гледка е и езерцето с плуващи патици вътре.

Настанихме се в една от къщичките и докато слънцето още грееше ярко и топлеше есенната гора, с усмивка на лице тръгнахме към водопада. Имахме трудност с откриването на еко пътеката, която в последствие се оказа, че е точно до изхода на еко селището. Въпреки това, тръгнахме по реката, но вървяхме от дясната ѝ страна. Атмосферата беше опияняваща. Потъвахме в горските аромати и топлите цветове, стъпвахме леко по мекия килим от изпадалите листа. Преходът беше лесен и приятен. Няколко пъти се усъмнихме дали сме на прав път и в един момент пътеката свърши. Продължихме още малко и наистина се оказа, че сме сгрешили. Водопадът се виждаше, но от далече, а бяхме сигурни, че има начин да се отиде и близо до него. Върнахме се малко назад, за да огледаме дали няма начин да се прекоси реката. За щастие бързо открихме брод.

Първа преминах аз, за да проверя дали дърветата са стабилни, тъй като мъжът ми трябваше да носи детето. Внимателно с бавни пристъпвания се добрах успешно до другия бряг. След мен преминаха и моите хора и въпреки, че на едно място дървото се размърда под тежестта им, нямаше инциденти. Веднага след това се натъкнахме и на друго препятствие.