Мелник и македонските водопади - Смоларски и Колешински

Кой не знае най-малкия град в България!? Мелник, разбира се, с неговото омайно вино, съхранявано в дъбовите бъчви в дълбоките, вкопани в скалите, винарски изби. Както и прословутите Мелнишки пирамиди,чиято гледка спира дъха.

Пристигнахме в градчето на свечеряване и решихме да се разходим из основните му две улици покрай реката като за начало. Навсякъде къщи и кръчми в битов стил, които те предразполагат да седнеш и да отпуснеш душата си да витае в едно друго време. 

Котките тук са неизменна компания на всеки турист, решил да поседне, да хапне и да отпие глътка истинско вино. Първата изба, която видяхме беше тази.

Източиха ни малко от бъчвата да опитаме и просто нямаше как да не си купим за вкъщи, след този вълшебен аромат. След това вечеряхме в нашето хотелче и си легнахме с усмивки очаквайки утрото. За другия ден планувахме разходка до македонските водопади – Смоларски и Колешински. На ГКПП Златарево - Ново Село, който е на 20 км от Петрич, проверките са доста подробни, бавно и внимателно проверяват документи, гледат в багажника, правят и по-щателни проверки на когото решат. Настроихме навигацията за с. Смолари, след което, на 20 минути пеша, е първият Смоларски – най-високия в пл. Беласица и в Македония. Направи ми впечатление колко оживени са селата там, с поддържани, големи, красиви къщи. Екопътеката до него започва от много приятен ресторант "Атлантис", (който беше затворен в момента), следват стълби и след това приятна пътека през гората, опасана с парапети и места за отдих.

Ето го и самият водопад. 

Поседяхме да му се полюбуваме и се отправихме към следващия, който е след с. Колешино, на 9 км от с. Смолари. До него се стига още по-бързо и лесно.

По препоръка седнахме да обядваме на ресторанта в комплекс „Лебедово езеро“, малко преди Смолари. Много красиво, много вкусно и евтино!

Не се бавихме много, защото имахме среща на Рупите, където посетихме храма „Света Петка Българска“, изписан от художника Светлин Русев, къщата, в която е посрещала хората баба Ванга и поседяхме в парка да поиграят децата.

Вечерта от хотела ни водиха в тяхната изба на дегустация на бяло и червено вино, поднесени с локум, сирене и луканка. За другия ден оставихме Кордопуловата къща, една от най-монолитните на Балканите.

След това се разходихме до манастира "Света Параскева-Петка", в който имаше литургия за празника на покровителката на брака и плодовитостта.

И за десерт си оставихме извънземната гледка на част от Мелнишките пирамиди. Изкачихме се по 300 стъпала, които започват от Литовата къща и сякаш стъпихме на друга планета.

Чипровци и Карлуково

Трети март 2017 година. Национален празник - Ден на Освобождението на България от турско владичество. Пътуваме към Чипровци – богато на история градче в Северозападната част на страната ни.

Разходката ни в това кътче на страната ни започна с посещение на Лопушански манастир. Красиво, спокойно и уютно място.

След като поседяхме малко там, и се насладихме на тишината, продължихме към Чипровци, където се настанихме в местната странноприемница. Прдставлява механа със стаи за спане върху нея. На терасата пред тях напомня за отминали времена тъкачен стан.

Гледка на чипровски покриви.

Главната ми цел за тази екскурзия беше Гушовски манастир – едно магично място, за което прочетох в един хубав български разказ. Не останах разочарована. Потопих се в мистиката на това свещено място.

Заредени с енергия се върнахме в градчето и се разходихме из него, за да почувстваме възрожденския дух.

В центъра му се издига Паметник на загиналите в Чипровското въстание, чиито кости се съхраняват в кулата костница, част от манастирския комплекс на Чипровския манастир.

На хълма в града са разположени останките от католическата катедрала и манастир „Санкта Мария“, които били сринати при потушаването на Чипровското възстание през 1688 г.

За другия ден оставихме посещението на Чипровския манастир по път за следващата ни дестинация – Карлуково.

Местността край Карлуково е много интересна със скалистия си ландшафт. В близост се намират пещара Проходна и Провъртеник, които сме посещавали преди години, но решихме отново да погледнем през „очите на бога“.

Отседнахме в Пещерния дом и бяхме сами в тази огромна база. Вечерта срещу нас странно  сияеха в червеникаво от спуснатите завеси стаите на известната карлуковска болница. Влакът тайнствено минаваше долу в тъмата и раздираше тишината на нощта.